Bulgarian Bible

Деяния 26

Деяния

Index

Глава 27

1

 

 И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и някои други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк. 

 


2

 

 И като се качихме на един Адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай Азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун. 

 


3

 

 На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си за да му пригодят. 

 


4

 

 и оттам като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни. 

 


5

 

 И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в Ликийския град Мира. 

 


6

 

 Там стотникът намери един Александрийски кораб, който плуваше за Италия н тури ни в него. 

 


7

 

 И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу нос Салмон. 

 


8

 

 И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри Пристанища, близо при което бе град Ласей. 

 


9

 

 Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше вече минал, Павел ги съветваше, казвайки им: 

 


10

 

 Господа, виждам, че плуването ще бъде придружено с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни. 

 


11

 

 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба отколкото на Павловите думи, 

 


12

 

 И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат оттам за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, Критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват. 

 


13

 

 И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котва та плуваха близо покрай Крит. 

 


14

 

 Но след малко, спусна се от острова бурен вятър, наречен Евраквилон; 

 


15

 

 и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят. 

 


16

 

 И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията; 

 


17

 

 и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така. 

 


18

 

 И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден хванаха да изхвърлят товара. 

 


19

 

 И на третия ден те със своите ръце изхвърлиха вещите на кораба. 

 


20

 

 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени. 

 


21

 

 А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да ни не постигнеше тая повреда и пагуба. 

 


22

 

 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само кораба; 

 


23

 

 защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, застана до мене тая нощ и рече, 

 


24

 

 Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе. 

 


25

 

 Затова, господа бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано. 

 


26

 

 Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров. 

 


27

 

 А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам-натам по Адриатическото море, около, среднощ корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша. 

 


28

 

 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха че е петнадесет разтега. 

 


29

 

 Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне. 

 


30

 

 И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата, 

 


31

 

 Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете се избави. 

 


32

 

 Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и оставиха я да се носи от морето. 

 


33

 

 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо. 

 


34

 

 Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине. 

 


35

 

 И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички та разчупи, и почна да яде. 

 


36

 

 От това всички се ободриха, та ядоха и те. 

 


37

 

 И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души. 

 


38

 

 И като се нахраниха, облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето. 

 


39

 

 И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно. 

 


40

 

 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посоката на вятъра, и се отправиха към, брега. 

 


41

 

 Но изпаднаха на едно място, дето морето биеше от две страни, и там кораба заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните. 

 


42

 

 И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга. 

 


43

 

 Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение, и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаяха да плават, и да излязат на сухо, 

 


44

 

 а останалите да се спасяват кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха безопасно на сушата. 

 


Деяния 28

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: