Bulgarian Bible

Деяния 25

Деяния

Index

Глава 26

1

 

 Тогава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита: 

 


2

 

 Честит се считам, царю Агрипо, задето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите, 

 


3

 

 а най-вече защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение. 

 


4

 

 Какъв, прочее, беше Моя живот още от младини, това всичките юдеи знаят, понеже се прекара отначало между народа ми в Ерусалим. 

 


5

 

 Защото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях фарисей, 

 


6

 

 И сега стоя пред съда понеже имам надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни, 

 


7

 

 до изпълнението на, което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощя и деня. 3а тая надежда, царю [Агрипо], ме обвиняват юдеите! 

 


8

 

 Защото да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите? 

 


9

 

 И аз си мислех, че трябваше да върша много неща против името на Исуса Назарянина; 

 


10

 

 което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмница мнозина от светиите, като се снабдих с власт от първосвещениците, и за убиването им давах глас против тях. 

 


11

 

 И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове. 

 


12

 

 По която работа когато пътувах за Дамаск с власт и поръка о т първосвещениците, 

 


13

 

 по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене, 

 


14

 

 И като паднахме всинца на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски, Савле, Савле, защо ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен. 

 


15

 

 И аз рекох, Кой си ти, Господи? А Господ рече, Аз съм Исус, когото ти гониш. 

 


16

 

 Но стани и се изправи на нозете си; понеже за туй ти се явих, да те назнача служител и свидетел на това, че си ме видял, и на онова, което ще ти открия, 

 


17

 

 като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам, 

 


18

 

 да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на Сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в мене. 

 


19

 

 Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение. 

 


20

 

 но проповядвах първом на юдеите в Дамаск, в Ерусалим, и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покайват и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си, 

 


21

 

 По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият. 

 


22

 

 Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден т а свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде, 

 


23

 

 сиреч, че Христос трябваше да пострада, и че той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ и на езичниците. 

 


24

 

 Когато той така се защищаваше, Фест, извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост. 

 


25

 

 А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи, 

 


26

 

 Защото царят, комуто и говоря дързостно, знае за това понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл. 

 


27

 

 Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная, че ги вярваш. 

 


28

 

 А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана Християнин; 

 


29

 

 А Павел рече: Молил се бях Богу щото било с малко, било с много, не само ти но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови. 

 


30

 

 Тогава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях. 

 


31

 

 И като се оттеглиха настрана говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови. 

 


32

 

 А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне ако не беше се отнесъл до Кесаря. 

 


Деяния 27

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: