Bulgarian Bible

Лука 14

Лука

Index

Глава 15

1

 

 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат. 

 


2

 

 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях. 

 


3

 

 И Той им изговори тая притча, като каза: 

 


4

 

 Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери? 

 


5

 

 И като я намери, вдига я на рамената си радостен. 

 


6

 

 И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца. 

 


7

 

 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. 

 


8

 

 Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери? 

 


9

 

 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила. 

 


10

 

 Също така, казвам ви, има радост пред Божите ангели за един грешник, който се кае. 

 


11

 

 Каза още: Някой си човек имаше двама сина. 

 


12

 

 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота. 

 


13

 

 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот. 

 


14

 

 И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение. 

 


15

 

 И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини. 

 


16

 

 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше. 

 


17

 

 А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишьк от хляб, а пък аз умирам от глад! 

 


18

 

 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе; 

 


19

 

 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. 

 


20

 

 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше. 

 


21

 

 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм достоен да се наричам твой син. 

 


22

 

 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му; 

 


23

 

 докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим; 

 


24

 

 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят. 

 


25

 

 А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри. 

 


26

 

 И повика един от слугите и попита, що е това. 

 


27

 

 А той му рече: Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. 

 


28

 

 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше. 

 


29

 

 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но пак на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си; 

 


30

 

 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле. 

 


31

 

 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е. 

 


32

 

 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери. 

 


Лука 16

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: