Bulgarian Bible

Лука 8

Лука

Index

Глава 9

1

 

 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести. 

 


2

 

 И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните. 

 


3

 

 И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи. 

 


4

 

 И в която къща влезете, там седете, и от там тръгвайте на път. 

 


5

 

 И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си, за свидетелство против тях. 

 


6

 

 И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха навсякъде. 

 


7

 

 А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите; 

 


8

 

 други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал. 

 


9

 

 И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види. 

 


10

 

 И като се върнаха апостолите, разказаха на Исуса все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме [в уединено място] до един град, наречен Витсаида. 

 


11

 

 А множествата, като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление. 

 


12

 

 И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място. 

 


13

 

 Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен, — да отидем ли и да купим храна за всички тия люде? 

 


14

 

 (Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души. 

 


15

 

 Те сториха така и накараха всички да насядат. 

 


16

 

 А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа. 

 


17

 

 И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша. 

 


18

 

 И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм аз? 

 


19

 

 А в отговор те рекоха: Едни казват, че си Иоан Кръстител; а други_— Илия;_трети пък,_— че един от старовременните пророци е възкръснал. 

 


20

 

 Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос. 

 


21

 

 А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече: 

 


22

 

 Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен. 

 


23

 

 Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден, и нека Ме следва. 

 


24

 

 Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси. 

 


25

 

 Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си? 

 


26

 

 Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели. 

 


27

 

 А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство. 

 


28

 

 И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се моли. 

 


29

 

 И като се молеше, видът на лицето Му се измени, и облеклото Му стана бяло и бляскаво. 

 


30

 

 И, ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия, 

 


31

 

 които се явиха в слава и говореха за смъртта Му*(Гръцки: Изхода.), която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим. 

 


32

 

 А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. 

 


33

 

 И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисея една, и една за Илия, без да знае какво дума. 

 


34

 

 И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака. 

 


35

 

 И дойде из облака глас, който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте! 

 


36

 

 И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели. 

 


37

 

 И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество. 

 


38

 

 И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо. 

 


39

 

 И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща. 

 


40

 

 И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха. 

 


41

 

 Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука. 

 


42

 

 И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му. 

 


43

 

 И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той рече на учениците Си: 

 


44

 

 Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце. 

 


45

 

 Но те не разбираха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума. 

 


46

 

 И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям. 

 


47

 

 А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им: 

 


48

 

 Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям. 

 


49

 

 А Йоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име: и му запретихме, защото не следва с нас. 

 


50

 

 А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е. 

 


51

 

 И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим. 

 


52

 

 И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него. 

 


53

 

 Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим. 

 


54

 

 Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]? 

 


55

 

 А Той се обърна та ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси]. 

 


56

 

 И отидоха в друго село. 

 


57

 

 А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш. 

 


58

 

 Исус му каза: Лисиците си имат легловища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони. 

 


59

 

 А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си. 

 


60

 

 Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство. 

 


61

 

 Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. 

 


62

 

 А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство. 

 


Лука 10

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: