Bulgarian Bible

Марко 8

Марко

Index

Глава 9

1

 

 И рече им: Истина ви казвам: Има някои, от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство дошло в сила. 

 


2

 

 И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Йоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях. 

 


3

 

 Дрехите му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може така да избели. 

 


4

 

 И яви им се Илия с Мойсея, които се разговаряха с Исуса. 

 


5

 

 А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Мойсея една и една за Илия; 

 


6

 

 защото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много. 

 


7

 

 И яви се облак и ги засени; и глас дойде из облака, който каза: Този е Моят възлюблен Син; Него слушайте. 

 


8

 

 И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса. 

 


9

 

 И като слизаха от планината, заръча им да не казват никому това що бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите. 

 


10

 

 И те пазеха тая поръчка, като разискваха помежду си що значи да възкръсне от мъртвите. 

 


11

 

 И попитаха Го, казвайки: Защо думат книжниците, че трябва първо Илия да дойде? 

 


12

 

 А Той им каза: Наистина, Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син?_— писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен. 

 


13

 

 Но казвам ви, че Илия е вече дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, според както си искаха, според както е писано за него. 

 


14

 

 И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях. 

 


15

 

 И веднага като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха. 

 


16

 

 И Той ги попита: 3а какво се препирате с тях? 

 


17

 

 И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух. 

 


18

 

 И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят беса, но не можаха. 

 


19

 

 А Той в отговор им каза: О роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене. 

 


20

 

 И доведоха го при Него. И като го видя хванатият от бяс, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен. 

 


21

 

 И попита Исус баща му: Колко време има откак му е станало това? А той каза: От детинство. 

 


22

 

 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни. 

 


23

 

 А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва. 

 


24

 

 Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам, [Господи]! Помогни на моето неверие. 

 


25

 

 А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез от него, и да не влезеш вече в него. 

 


26

 

 И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така щото болшинството думаха, че е умряло. 

 


27

 

 Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана. 

 


28

 

 И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним? 

 


29

 

 И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост]. 

 


30

 

 И като излязоха оттам, минаваха през Галилея; и Той искаше никой да не узнае това. 

 


31

 

 Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне. 

 


32

 

 Но те не разбраха думата, и бояха се да Го попитат. 

 


33

 

 И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя? 

 


34

 

 А те мълчаха, защото из пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям? 

 


35

 

 И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител. 

 


36

 

 Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна, рече им: 

 


37

 

 Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил. 

 


38

 

 Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следваше нас. 

 


39

 

 А Исус рече: Недейте му запрещава; защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро след това да Ме злослови. 

 


40

 

 Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас. 

 


41

 

 Защото който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: Той никак няма да изгуби наградата си. 

 


42

 

 А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето. 

 


43

 

 И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън, 

 


44

 

 [дето "червеят им не умира и огънят не угасва"]. 

 


45

 

 И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла, 

 


46

 

 [дето "червеят им не умира и огънят не угасва"]. 

 


47

 

 И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла, 

 


48

 

 дето "червеят им не умира, и огънят не угасва". 

 


49

 

 Защото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол]. 

 


50

 

 Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си. 

 


Марко 10

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: