Bulgarian Bible

Матей 12

Матей

Index

Глава 13

1

 

 В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото. 

 


2

 

 И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега. 

 


3

 

 И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее; 

 


4

 

 и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха. 

 


5

 

 А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва; 

 


6

 

 и като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха. 

 


7

 

 Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха. 

 


8

 

 А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет. 

 


9

 

 Който има уши [да слуша], нека слуша. 

 


10

 

 Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи? 

 


11

 

 А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. 

 


12

 

 Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. 

 


13

 

 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират. 

 


14

 

 На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: “С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите. 

 


15

 

 Защото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля”. 

 


16

 

 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват. 

 


17

 

 Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха. 

 


18

 

 Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча. 

 


19

 

 При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посяното в сърцето му; той е посяното край пътя. 

 


20

 

 А посяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема; 

 


21

 

 корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява. 

 


22

 

 А посяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден. 

 


23

 

 А посяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет. 

 


24

 

 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си; 

 


25

 

 но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде. 

 


26

 

 А когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. 

 


27

 

 А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите? 

 


28

 

 Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим? 

 


29

 

 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. 

 


30

 

 Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми. 

 


31

 

 Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си; 

 


32

 

 което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му. 

 


33

 

 Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото. 

 


34

 

 Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше; 

 


35

 

 за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: “Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света”. 

 


36

 

 Тогава Той остави народа и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата. 

 


37

 

 А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; 

 


38

 

 нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия; 

 


39

 

 неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели. 

 


40

 

 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. 

 


41

 

 Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие, 

 


42

 

 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 

 


43

 

 Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца Си. Който има уши [да слуша], нека слуша. 

 


44

 

 Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива. 

 


45

 

 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери, 

 


46

 

 и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи. 

 


47

 

 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид, 

 


48

 

 и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха. 

 


49

 

 Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ща отлъчат нечестивите измежду праведните, 

 


50

 

 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби, 

 


51

 

 [Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме. 

 


52

 

 А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо. 

 


53

 

 Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам. 

 


54

 

 И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и и тия велики дела? 

 


55

 

 Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда? 

 


56

 

 И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това? 

 


57

 

 И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом. 

 


58

 

 И не извърши там много велики дела, поради неверието им. 

 


Матей 14

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: