Bulgarian Bible

Еклесиаст 1

Еклесиаст

Index

Глава 2

1

 

 Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова, се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета. 

 


2

 

 Рекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползва тя? 

 


3

 

 Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си. 

 


4

 

 Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя; 

 


5

 

 Направих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета; 

 


6

 

 Направих си водоеми, за да поя от тях Насадения с дървета лес; 

 


7

 

 Придобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още чреди и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; 

 


8

 

 Събрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много. 

 


9

 

 Така станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене. 

 


10

 

 И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд. 

 


11

 

 Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И трудът, в който бях се трудил; И, ето, всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето. 

 


12

 

 И обърнах се да разгледам Мъдростта и лудостта и безумието; Защото що може да стори човек, който е дошъл подир царя? Относно това, което е вече сторено? 

 


13

 

 Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието Както светлината превъзхожда тъмнината. 

 


14

 

 На мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях. 

 


15

 

 Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо прочее бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета. 

 


16

 

 Защото како на безумния, така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният. 

 


17

 

 За това, намразих живота, Защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър. 

 


18

 

 Намразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене; 

 


19

 

 И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета. 

 


20

 

 За това, аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето. 

 


21

 

 Защото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание, и със сполука; Но пак той ще остави всичко за дял на едного, Който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло. 

 


22

 

 Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от досадата на сърцето му, В който се изморява под слънцето? 

 


23

 

 Понеже всичките му дни са само печал, И трудовете му скръб; И още и нощя сърцето му не си почива. И това е суета. 

 


24

 

 Няма по-добро за човека освен да яде и да пие, И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка. 

 


25

 

 Защото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене? 

 


26

 

 Понеже Бог дава на угодния нему човек Мъдрост и знание и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде всичко на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър. 

 


Еклесиаст 3

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: