Bulgarian Bible

Йов 29

Йов

Index

Глава 30

1

 

 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си; 

 


2

 

 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала? 

 


3

 

 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена; 

 


4

 

 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна. 

 


5

 

 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци. 

 


6

 

 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите. 

 


7

 

 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните; 

 


8

 

 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята. 

 


9

 

 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка. 

 


10

 

 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми. 

 


11

 

 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми* и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене. 

 


12

 

 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения+, 

 


13

 

 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници. 

 


14

 

 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене. 

 


15

 

 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак. 

 


16

 

 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха. 

 


17

 

 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват**. 

 


18

 

 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми. 

 


19

 

 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах. 

 


20

 

 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш. 

 


21

 

 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш; 

 


22

 

 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята. 

 


23

 

 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи. 

 


24

 

 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си? 

 


25

 

 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха? 

 


26

 

 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината. 

 


27

 

 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха. 

 


28

 

 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ. 

 


29

 

 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците. 

 


30

 

 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън. 

 


31

 

 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи. 

 


Йов 31

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: