Bulgarian Bible

3 Царе 19

3 Царе

Index

Глава 20

1

 

 Тогава сирийският цар Венадад, събра цялата си войска; (а имаше с него тридесет и двама царе, и коне и колесници); и влезе та обсади Самария и воюваше против нея. 

 


2

 

 И прати човеци на Израилевия цар Ахаава, в града, да му кажат: Така казва Венадад: 

 


3

 

 Среброто и златото ти е мое; тоже и жените ти и най-добрите от чадата ти са мои. 

 


4

 

 И Израилевият цар в отговор рече: Според както казваш, господарю мой царю, твой съм аз и все що имам. 

 


5

 

 А пратениците пак дойдоха та рекоха: Така говори Венадад, казвайки: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и чадата си; 

 


6

 

 обаче утре, около тоя час, ще пратя слугите си при тебе, които да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти; и все що ти се вижда желателно ще го турят в ръцете си и ще го отнемат. 

 


7

 

 Тогава Израилевият цар повика всичките старейшини на страната та рече: Забележете, моля и вижте, че тоя човек търси повод за зло; защото прати до мене за жените ми, за чадата ми, за среброто ми и за златото ми, и не му отказах нищо. 

 


8

 

 А всичките старейшини и всичките люде му рекоха: Да не го послушаш, нито да склониш. 

 


9

 

 Затова, той каза на Венададовите пратеници: Кажете на господаря ми царя: Всичко каквото ти заръча на слугата си изпърво ще го направя, но това нещо не мога да направя. И тъй, пратениците си отидоха та му занесоха отговор. 

 


10

 

 Тогава Венадад прати до него да кажат: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна по за една шепа на всичките люде, които ме следват. 

 


11

 

 Но Израилевият цар в отговор рече: кажете му: Ония, който опасва оръжия , нека не се хвали както оня, който ги разпасва. 

 


12

 

 А когато Венадад чу тая дума, той и царете, които бяха с него , пиеха в шатрите: и рече на слугите си: Опълчете се. И те се опълчиха против града. 

 


13

 

 И, ето, един пророк дойде против Израилевия цар Ахаав и каза: Така казва Господ, виждаш ли цялото това голямо множество? ето, Аз днес го предавам в ръцете ти; и ще познаеш, че Аз съм Господ. 

 


14

 

 А Ахаав рече: Чрез кого? А той каза: Така казва Господ. Чрез слугите на областните управители. Тогава рече: Кой ще почне сражението? И той отговори: Ти. 

 


15

 

 Тогава Ахаав събра слугите на областните управители, които бяха двеста и тридесет и двама души, и след тях събра всичките люде, всичките израилтяни, които бяха седем хиляди души; 

 


16

 

 и те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите, той и царете, тридесет и двамата съюзници с него царе. 

 


17

 

 Първи излязоха слугите на областните управители; и когато прати Венадад да се научи , известиха му казвайки: Мъже излязоха из Самария. 

 


18

 

 А той рече: Било, че са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, пак ги живи хванете. 

 


19

 

 И тъй, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха из града. 

 


20

 

 И всеки уби човека насреща си; и сирийците побягнаха, и Израил ги преследва; а сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците. 

 


21

 

 Тогава Израилевият цар излезе та порази бягащите на конете и в колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение. 

 


22

 

 След това, пророкът дойде при Израилевия цар и му рече: Иди, укрепи се: размисли, и внимавай какво да направиш; защото, след като се измине една година, сирийският цар ще дойде против тебе. 

 


23

 

 А слугите на сирийския цар му рекоха: Техният бог е планински бог, затова израилтяните надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях. 

 


24

 

 Затова, ето какво да направиш: отмахни всеки от царете от мястото му, и вместо тях постави военачалници. 

 


25

 

 После ти си събери войска колкото войската, която ти изгуби, кон вместо кон, колесница вместо колесница; и нека се бием с тях на полето, и непременно ще надделеем над тях. И той послуша гласа им та направи така. 

 


26

 

 Тогава, след като се измина една година, Венадад събра сирийците и възлезе в Афек, за да се бие с Израиля. 

 


27

 

 И израилтяните, като бяха събрани и продоволствувани, отидоха насреща им; и израилтяните разположиха стана си срещу тях, като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната. 

 


28

 

 Тогава Божият човек дойде та говори на Израилевия цар, казвайки: Така говори Господ, понеже сирийците рекоха: Иеова е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Иеова. 

 


29

 

 И стояха разположени в стан един срещу други седем дена, а на седмия ден завързаха бой; и израилтяните избиха от сирийците сто хиляди пешаци в един ден. 

 


30

 

 А останалите, като побягнаха до Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побягна и Венадад та влезе в града, гдето се криеше из клет в клет. 

 


31

 

 Тогава слугите му му казаха: Ето, сега, чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви царе; нека турим, прочее, вретища на кръстовете си и въжета на главите си, и нека излезем при Израилевия цар, дано би ти пощадил живота. 

 


32

 

 И тъй, като се препасаха с вретища около кръстовете си и туриха въжета на главите си, дойдоха при Израилевия цар та рекоха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А той каза: Жив ли е още? брат ми е. 

 


33

 

 А мъжете взеха това за добър знак, и побързаха да го уловят от него, и казаха: Брат ти Венадад. И той каза: Идете, доведете го. И когато дойде Венадад при него, той го качи на колесницата си. 

 


34

 

 Тогава Венадад му рече: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна; и ти си направи улици в Дамаск както си направи баща ми в Самария. А Ахаав отговори : И аз ще те пусна с тоя договор. Така направи договор с него и го пусна. 

 


35

 

 Тогава един човек от пророческите ученици* рече на другаря си чрез Господното слово: Удари ме, моля. Но човекът отказа да го удари. 

 


36

 

 Затова, той му рече: Понеже ти не послуша Господния глас, ето, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом тръгна от него, намери го лъв и го уби. 

 


37

 

 Сетне той намери друг човек и рече: Удари ме, моля. И човекът го удари и с удара го нарани. 

 


38

 

 Тогава пророкът си отиде и чакаше на пътя за царя, като бе се предрешил с покривало на очите си. 

 


39

 

 И когато минаваше царят, той извика към царя и рече: Слугата ти отиде всред сражението; и ето, един човек, като се отби на страна доведе едного при мене и рече: Пази тоя човек; ако побегне някак, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот, или ще платиш един талант сребро. 

 


40

 

 И като се занимаваше слугата ти тук-таме, той се изгуби. А Израилевият цар му каза: Ето присъдата ти: Ти сам си я изрекъл. 

 


41

 

 Тогава той побърза та дигна покривалото от очите си; и Израилевият цар го позна, че беше един от пророците. 

 


42

 

 А той му рече: Така казва Господ, понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот, и твоите люде вместо неговите люде. 

 


43

 

 И Израилевият цар дойде в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен. 

 


3 Царе 21

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: