Bulgarian Bible

1 Царе 16

1 Царе

Index

Глава 17

1

 

 След това, като свикаха филистимците войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин, и разположиха стан в Ефес-дамим, между Сокхот и Азика. 

 


2

 

 А Саул и Израилевите мъже се събраха та разположиха стан в долината Ила, и се опълчиха за бой против филистимците. 

 


3

 

 Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна, и долината беше помежду им. 

 


4

 

 И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок. 

 


5

 

 Той имаше меден шлем на главата си, и бе облечен с люспеста броня, тежината на бронята беше пет хиляди сикли мед, 

 


6

 

 и с медни ногавки на пищялите си и медно щитче между рамената си. 

 


7

 

 Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестотин сикли желязо; и щитоносецът му вървеше пред него. 

 


8

 

 И той застана та извика към Израилевите редове, като им каза: Защо излязохте да се опълчите за бой? Не съм ли аз филистимец, и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж, па нека слезе при мене. 

 


9

 

 Ако може да се бие с мене и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги; но ако му надвия аз и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате. 

 


10

 

 Филистимецът рече още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редове; дайте ми мъж да се бием двама. 

 


11

 

 А Саул и целият Израил, когато чуха тия думи на филистимеца, смаяха се и се уплашиха твърде много. 

 


12

 

 А Давид беше син на оня ефратянин от Витлеем Юдов, който се именуваше Есей, и имаше осем сина; и в Сауловите дни тоя човек имаше старейшински чин между хората. 

 


13

 

 И тримата по-големи сина на Есея бяха отишли подир Саула във войната; и имената на тримата му сина, които отидоха на войната, бяха - на първородния Елиав, на другия след него, Авинадав и на третия Сама. 

 


14

 

 Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саула. 

 


15

 

 А Давид отиваше от Саула, за да пасе овците на баща си във Витлеем и се връщаше. 

 


16

 

 И филистимецът се приближаваше заран и вечер и се представяше четиридесет дена. 

 


17

 

 В това време Есей каза на сина си Давида: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тия десет хляба та ги занеси бърже на братята си в стана; 

 


18

 

 а тия десет пити сирене занеси на хилядника им; и виж, здрави ли са братята ти, и вземи ми белег от тях. 

 


19

 

 Саул и те и всичките Израилеви мъже са в долината Ила, дето се бият с филистимците. 

 


20

 

 Прочее, на сутринта Давид стана рано, остави овците на пазач, и взе нещата та отиде както Иесей му бе заповядал; и той отиде при оградата от коли когато войската, при излизането си да се опълчи, извикваше гръмогласно за битката. 

 


21

 

 И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска. 

 


22

 

 А Давид остави товара си под грижата на товаропазача, и като се завтече към войската, дойде та попита братята си за здравето им. 

 


23

 

 И като се разговаряше с тях, ето юнакът, филистимецът от Гет, на име Голиат, излизаше от филистимските редове та говореше според същите думи; и Давид го чу. 

 


24

 

 А всичките Израилеви мъже, като видяха тоя мъж, побягнаха от него и много се уплашиха. 

 


25

 

 И Израилевите мъже думаха: Видяхте ли тоя мъж, който възлиза? Наистина той възлезе да хвърли презрение върху Израиля; обаче, който го убие, него царят ще обогати с голямо богатство, и ще му даде дъщеря си и ще направи бащиния му дом свободен в Израиля. 

 


26

 

 И Давид проговори на стоящите при него мъже като каза: Какво ще се направи на онзи, който порази тоя филистимец и отмахне укора, от Израиля? защото коя е тоя необрязан филистимец та да хвърли презрение върху войските на живия Бог? 

 


27

 

 И людете му отговориха според казаните думи, като рекоха: така ща се направи на мъжа, който би го поразил. 

 


28

 

 А като чу Елиав, най-големият му брат, как говореше на мъжете, гневът на Елиава пламна против Давида, и рече: Защо си слязъл тук? и кому си оставил онези малко овци в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавщината на сърцето ти; ти си слязъл, за да видиш битката. 

 


29

 

 И Давид каза: Що съм сторил сега? няма ли причина? 

 


30

 

 И обърна се от него към другиго и говори по същия начин; и людете пак му отговориха според първите думи. 

 


31

 

 И когато се чуха думите, които говори Давид, известиха ги на Саула; и той го повика при себе си. 

 


32

 

 И Давид каза на Саула: Да не отпада сърцето на никого поради този. Слугата ти ще иде и ще се бие с тоя филистимец. 

 


33

 

 Но Саул каза на Давида: ти не можеш да идеш против тоя филистимец да се биеш с него; защото ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си. 

 


34

 

 А Давид рече на Саула: Слугата ти пасеше овците на баща си; и когато дойдеше лъв или мечка та грабнеше агне от стадото, 

 


35

 

 аз го подгонвах та го поразявах, и отървавах грабнатото от устата му; и когато се дигнеше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го, и го убивах. 

 


36

 

 Слугата ти е убивал и лъв и мечка, и тоя необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войската на живия Бог. 

 


37

 

 Рече още Давид: Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме отърве и от ръката на тоя филистимец. И Саул каза на Давида: Иди: и Господ да бъде с тебе. 

 


38

 

 Тогава Саул облече Давида с облеклото си, и тури меден шлем на главата му, и облече го с броня. 

 


39

 

 И Давид препаса неговия меч над облеклото му и се постара да походи, защото не беше навикнал с тях. И Давид каза на Саула: Не мога да ходя с тия оръжия , защото не съм навикнал. И така Давид ги съблече. 

 


40

 

 И взе тоягата си в ръка, и като си избра пет гладки камъка от потока и ги тури в овчарската си торба, той се приближаваше към филистимеца с прашката си в ръка. 

 


41

 

 И филистимецът напредваше и се приближаваше към Давида; и щитоносецът вървеше пред него. 

 


42

 

 И когато филистимецът погледна наоколо и видя Давида, презря го, защото беше дете и рус и красив на лице. 

 


43

 

 И филистимецът каза на Давида: Куче ли съм аз, та идеш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давида с боговете си. 

 


44

 

 Филистимецът още каза на Давида: Дойди при мене, и ще дам месата ти на въздушните птици и на земните зверове. 

 


45

 

 А Давид каза на филистимеца: Ти идеш против мене с меч и копие и сулица; а аз ида против тебе в името на Господа на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение. 

 


46

 

 Днес Господ ще те предаде в ръката ми; и като те поразя ще ти отнема главата, и днес ще предам труповете на филистимското множество на въздушните птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израиля, 

 


47

 

 и да познаят всички тук събрани, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа, и Той ще ви предаде в нашата ръка. 

 


48

 

 И като стана филистимецът та идваше и се приближаваше да посрещне Давида, Давид побърза и се завтече към редовете да посрещне филистимеца. 

 


49

 

 И Давид тури ръката си в торбата си та взе от там камък, и като го хвърли с прашката, удари филистимеца в челото му; и той падна по лицето си на земята. 

 


50

 

 Така Давид надви филистимеца с прашка и с камък, и удари филистимеца и го уби. Но нямаше меч в ръката на Давида; 

 


51

 

 затова Давид се завтече та застана над филистимеца, и хвана меча му и го изтръгна из ножницата му и като го уби отсече главата му с него. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побягнаха. 

 


52

 

 Тогава Израилевите и Юдовите мъже станаха, извикаха и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци паднаха из пътя за Саараим до Гет и до Акарон. 

 


53

 

 А израилтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им. 

 


54

 

 И Давид взе главата на филистимеца та я занесе в Ерусалим, а оръжията му тури в шатъра си. 

 


55

 

 А Саул, когато видя Давида, че излизаше против филистимеца, каза на военачалника Авенира: Авенире, чий син е тоя момък? А Авенир рече: Заклевам се в живота на душата ти, царю не зная. 

 


56

 

 И царят каза: Попитай чий син е тоя момък. 

 


57

 

 И като се връщаше Давид от поражението на филистимеца, Авенир го взе та го доведе пред Саула; и главата на филистимеца беше в ръката му. 

 


58

 

 И Саул му рече: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти витлеемеца Есей. 

 


1 Царе 18

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: