Bulgarian Bible

Изход 31

Изход

Index

Глава 32

1

 

 А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, чавекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана. 

 


2

 

 Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги. 

 


3

 

 И тъй, всичките люде, извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона. 

 


4

 

 А той, като ги взе от ръцете им, даде на златото образ с резец, след като направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя. 

 


5

 

 И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу. 

 


6

 

 И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят. 

 


7

 

 Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя. 

 


8

 

 Скоро се отклониха от пътя, в който им съм заповядал да ходят; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя, 

 


9

 

 Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са; 

 


10

 

 сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ. 

 


11

 

 Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламна гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка? 

 


12

 

 Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, което възнамеряваш против людете Си. 

 


13

 

 Спомни си за слугата си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви като небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги. 

 


14

 

 Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си. 

 


15

 

 И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани. 

 


16

 

 Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите: 

 


17

 

 А като чу Исус Навиев гласа на людете, които викаха, рече на Моисея: Боен глас има в стана. 

 


18

 

 А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение; но глас на пеене чувам аз. 

 


19

 

 И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевия гняв, така че хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под планината. 

 


20

 

 Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го с огън, и като го стри на ситен прах, разпръсна праха по водата и накара Израилевите чада да я изпият. 

 


21

 

 После рече Моисей на Аарона: Що ти сториха тия люде та си им навлякъл голям грях? 

 


22

 

 И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че людете упорствуват към злото. 

 


23

 

 Понеже ми рекоха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем, що му стана. 

 


24

 

 И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле. 

 


25

 

 А като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги бе съблякъл за срам между неприятелите им), 

 


26

 

 застана Моисей при входа на стена и рече: Който е от към Господа нека дойде при мене. И събраха се при него всичките Левийци. 

 


27

 

 И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам натам от врата на врата през стана, и ибийте всеки брата си, и всеки другаря си и всеки ближния си. 

 


28

 

 И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в тоя ден паднаха от людете около три хиляди мъже. 

 


29

 

 Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес Господу, като се дигнете всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благоволение. 

 


30

 

 А на следния ден Моисей рече на людете: Вие сте сторили голям грях; но сега ще се възкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви. 

 


31

 

 Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове. 

 


32

 

 Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал. 

 


33

 

 Но Господ рече на Моисея; Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си. 

 


34

 

 А ти иди сега, води людете на мястото, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред тебе; обаче в деня, когато го посетя, ще въздам върху тях наказанието на греха им*. 

 


35

 

 Така Господ порази людете, за гдето направиха телето, което Аарон изработи. 

 


Изход 33

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: